Това е редактирана версия на материал от 2009-та. Оригиналът може да бъде намерен тук.

И така, нека започнем.

Мой приятел разчистваше преди време служебните боклуци и между тях видях приятна сървърна кутия която искаше малко труд за да се превърне в нещо красиво. Наближаваше време за ъпгрейд на домашният компютър и реших че е дошъл момента да премина на водно охлаждане, тъй че солидната и широка кутия щеше да е от полза независимо в какво точно визуално направление бих решил да я преправя.

С течение на времето различни идеи идваха и си отиваха, но в крайна сметка както и да превъртах нещата винаги се връщах към тези свързани с Warhammer 40.000. В крайна сметка реших да направя кутия със силни Necron-ски мотиви.
Първоначално смятах да модна кутията във формата на някоя от сградите им показани във Dawn of War, но в последствие размислих. Реших че кутията ще е нов вид Некрон – Архивар (Archivist), преглеждайки наличните изображения реших към тялото да прибавя глава от Гробищен Паяк (Tomb Spider) и шаси от Разрушител (Destroyer).

И се заех да режа ненужното. Принципно кутията имаше отвор под захранването, но той стигаше за 80мм вентилатор, не и за масово използвани днес 120 и 140, затова и го разширих.
Свалих шасито предвидено за 3х3.5“ устройства, имах нужда от само един твърд диск и прецених че ще го изместя при 5.25“ устройствата. Частта която разделяше двата отсека изрязах.
Последната стъпка във все още началните етапи бе да срежа гредата от дясната страна на кутията за да си осигуря лесен начин да скрия захранващите и интерфейсни кабели зад шината на дънната платка.

След което седнах и почнах да умувам. Без да ви заблуждавам си признавам че в момента в който правих тези промени нямах на идея какъв хардуер смятам да използвам, нито пък какво охлаждане ще му трябва. Карах го на ентусиазъм, което в повечето случаи води до плачевни резултати, да не споменавам и че водно охлаждане бях виждал само на снимка.
Стегнах се и започнаха да проучвам как стоят нещата и да си избирам компоненти. Реших да използвам един малък радиатор за водното охлаждане, защото прецених идеята да сложа двоен или троен като неудачна за моите нужди. Три вентилатора не генерират три пъти повече шум, но не са и като един. Отделно, малкият радиатор според всички спецификации (на хартия разбира се) щеше да се справи безпроблемно със видеокартата и процесора с които междувременно се бях сдобил (Intel Е8400 и Ati Radeon HD3780), а и в крайна сметка тишината а не екстремният оверклок бе основната причина да мигрирам.
Така и се стигна до избора ми на Black Ice I Extreme радиатор за главен охладител и Swiftech MP355 помпа за сърце на охлаждането.
Свършвайки тази важна работа, естествено се заех с не по-малко важното рязане и пробиване , без което нямаше да мога да ги използвам.


Последните силни интервенции по шасито които осъществих бяха изрязването на квадрат в горният капак и срязването на левият страничен капак. Рязането поверих на фирма занимаваща се с лазерно такова. За което жестоко съжалих. Горният капак в който ще видите прекрасно изрязан квадрат е такъв след като намерих друга фирма която на водно-абразивна машина заличи щетите от лазерното рязане. Страничният си загладих сам с ъглошлайф. Държа да спомена все пак, че понастоящем не изповядващ любов към прозорците в страничните капаци, това изрязване бе елементарно и с цел функционалност. Капака бе срязан на две части. Махането на горната ми дава достъп до единственият вентилатор в системата, оптичното устройство, твърдият диск и четеца за карти (които щеше да стърчи през квадратният отвор). Махането на долната ми предоставя достъп до дънната платка и всичко което се закичва по нея, помпата (и резервоара) и всички останали дреболии които ми хрумне да монтирам.


След приключването на най-грубата работа по корпуса се заех с по-финната. Скъсих малко металните части по четеца за карти за да пасне на новият си корпус и се заех да позамажа части от предния панел които не се връзваха с идеята ми за цялостния завършен вид.

Започнах работа по шасито от Разрушител. Оригиналното сияе в зелено, така че моето също трябваше да го прави. Въпреки старанието ми обаче не успях да намеря плексиглас с дебелина над 10мм а варианта да слепя няколко листа не ми хареса защото щеше да си личи, затова и реших да комбинирам 10мм листове плексиглас и коматекс. Изрязването поверих отново на водно-абразивната машина.

Както виждате бяха изрязани два вида детайли. Плътните използвани в група по шест служат за „тапи“ в двата края на шасито, а в останалите има квадратен отвор в който се помещават двете катодни лампи отговорни за зеленото сияние на шасито. Но макар и прецизно, изрязването не бе перфектно, разликата между необработеният детайл и изшкурканият е значителна както можете да се уверите.

И ето на, имаме основите на шасито, но как ще гарантирам че няма да се разхвърчи на съставни части? Просто. Целостта на шасито се гарантира не чрез лепило (тъй щото това би означавало че ако се наложи да се разглоби ще съм прецакан, меко казано) а чрез 4 шпилки, стегнати с глухи гайки в краищата си. Именно и за тях са четирите отвора във всеки детайл.

За да добие по-завършен и близък до оригинала вид имаше нужда от само няколко дребни детайла. „Щитове“ носещи знака на Некроните върху „тапите“. Щитовете бяха изрязани и гравирани на фреза отново от коматекс. Първоначално смятах да използвам изпъкнал вариант на символа (който трябваше да се помести в гравираното в щитовете за него легло), но в последствие реших друго.

Заех се да боядисам шасито. Първоначално смятах да боядисам всичко накуп, но размислих. Вътрешните ребра пръснах с нитроцелулозен лак а тапите щяха да получат на по-късен етап обработка със акрилна боя. Крайният резултат (+бонус промоция-подсказка относно осветлението) изглеждаха така:



И така по шасито оставаше малко работа. Две задачи като цяло. Да осигуря канали за кабелите на осветителните тръби (до инвертора) и да измисля как всичко това ще се крепи въм кутията.
Втората задача бе по-лесната. Изначално кутията имаше доста сносни (и стабилни) крака, след демонтирането на които останаха 4 чистички отвора. През тях и прекарах 4х55мм винта които в горния си край (вътре в кутията) са надеждно държани от глухи гайки. Ако погледнета внимателно първият кадър ще видите и къде е маркировката за отворите в шасито. Най-хубавата част е, че тези отвори са в тапите и нямаше да развалят ефекта на осветелението преминавайки прес плексигласов лист.
Първата обаче изискваше малко повече умуване и старание. В съответствие с това къде бях направил отвор в дъното на кутията тябваше в задната тапа да направя канали за кабелите. Общо взето не звучи сложно, особенно със лесен за работа материал като коматекса, но изисква внимание и време, защото кабелите не са чак толкова дълги и е от голямо значение как точно ще се опънат за да могат после безпроблемно да се включат в инвертора.



Доволен от шасито преминах към следващият етап – боядисването на тялото. Знаейки границите на собствените си умения реших да не рискувам. Исках трайно и качествено покритие, затова и корпуса получи прахово боядисване.
След което и го монтирах към шасито от Разрушител и се заех да боядисам оставащите елементи. Резултата почти надмина очакванията ми. Знаех че ще свети , но нямах на идея че ще е толкова хубаво.
Без малко катран в меда разбира се не може. Както ще забележите на последният кадър – щитовете са наранени. Е, изпуснах страничният капак върху тях, какво да се прави…



Точната дата (всъщност дори приблизителната) ми се губи, но по това време Архиваря се подготвяше за завършване на време за OMG! конкурса. Напълно арогантно убеден в способностите си реших да направя за него още нещо и с In Win NA кутията за външен твърд диск която имах.

Реших да изградя Химера (Chimera) около нея. „Каква точно Химера?“ е вероятният въпрос тук. Е, Химера като тези от Warhammer 40.000 вселената – основният бронетранспортьор на Имперската гвардия (Imperial Guard), едно наистина универсално шаси на база на което са съддадени множество вариации, като например Огнехвъргачният танк Адска хрътка (Hellhound) и разбира се небезисвестната самоходна артилерийска установка Базилиск (Basilisk)

Добрата идея е нещо ценно, и въпреки че някога отдавна сглобявах самолетни модели, изграждането на такъв от нулата е по-сериозно занимание. Намерих „papercraft” шаблони и започнах да ги прехвърлям върху 3мм коматекс.

С помощта на лепило препоръчано ми от колега, основното тяло започна да се оформя много задоволително. За да бъда обаче възможно най-прецизен си набавих и истинско моделче за сглобяване за да сравнявам пропорции и детайли със „канона“.



Успях да си намеря и клавиатура каквато отдавна ми бе хванала окото. Не беше нищо особенно – стандартна Dell клавиатура, но ми харесваше много. Разбира се фирменото лого трябваше да се разкара. И да се замени с Имперския орел.


Сдобих се и с ново захранване за новият компютър – In Win Commander. Логото което In Win използват за цялата си Commander серия ми допадна много и реших да го пипна леко превръщайки го в емблема на полк от Имперската гвардия. Inuwin Commandos е неговото име.


Залепих за водният резервоар/помпа логото на Некроните, водата в системата разбира се щеше да е оцветена в зелено, тъй че така помпата щеше да бъде не просто функционален компонент а и визуален. След това се насочих към предният панел на кутията. Преди да го боядисам закрепих щита за кабелите и връзките на главата от Гробищен паяк.

До финала на OMG в София имаше три дни. Ако сте чели някои от по-старите ми модинг теми, знаете, че не ми е за първи път да привършвам в последният момент. Изглежда определени типове натиск ми влияят добре. Колкото и да не ми харесва.

Набързо сглобих корпус за четеца на карти и продължих с предният панел. В него по начало имаше 6 панела за 5.25“ устройства. Най-горните два ми бяха необходими за да прикрият оптичното устройство и отсека на четеца за карти, но не исках да държа още четири самостоятелни сегмента. Затова отнова на фреза бе изработен панел който имаше точно същите размери като 4 отделни панела.
Надявам се че не сте очаквали това да изчерпи темата. Този панел не е просто парче плексиглас. Във задната му част има легло в което поставих електролуминисцентен панел. А в предната – знака на Некроните и ARCHIVIST надпис издържан в стил близък до този на некронското писмо.
Електролуминисцентният панел малко ме разочарова още с пътвото си пускане. Продаван като „зелен“ той свети всъщност с доста мека синьо-зелена светлина. Това разбира се корифирах лесно с зелена боя за стъкло нанесена по плексигласовия панел, това което не можех да поправя за съжаление беше инвертора на панела – издава много неприятно високочестно пищене.


Смятах главата да бъде изцяло и само декоративен елемент, но на второ четене реших че ще е прекалено лесно и безинтересно. Светенето на „очите“ което шеше да е стандартната индикация за включен компютър (зелено) и активност на твърдият диск (червено) просто нямаше да е достатъчно.
Предадох чертежите и материала към фрезата и в краен резултат получих следните детайли:


Централният отвор в рази сглобка е проходен, защотото там реших да изведа PC speaker-a. Мислете каквото си искате, без него не оставам, държа да мога да чуя кодовете за грешка чуруликани от компютъра ако все пак имам нещастието да ми се наложи.


Освен стандартните Hdd activity и Power индикации в главата поместих и светодиода на оптичното устройство. Както виждате имах три детайла в които трябваше да изработя легла за светодиоди. „Арката“ (червено) е за твърдият диск, централната група (зелено) е за Power и най-малкият детайл е за оптичното устройство. В началото се опасявах че именно то ще развали хармонията тъй като повечето Lite-on устройства са с многоцветни диоди (в зависимост от извършваната операция светят в различен цвят), но за моя изненада (винаги е било скрито) този модел използваше обикновен зелен светодиод.

След като монтирах и запоих светодиодите, се заех със втората стъпка – да монтирам бутони за Power on/off, Reset за компютъра и Open/Close за Оптичното устройство. Главата е изградена от три 10мм плочи, затова и разполагах с предостатъчно място. Бутоните разположих така че да не се виждат (бидейки зад този панел от повечето ъгли не се забелязват) по следната схема:

Главата сглобих с помощта на самонарезни винтове, за да мога да добавям в нея (ако някога реша) още бутони или да подменя (малковероятно е да се наложи) светодиоди. Бутона и светодиода на оптичното устройство не свързах директно с него, защото би било глупаво, сложих им конектори които ми позволяват да ги свържа със всяко (леко моднато разбира се) оптично устройство. И като го споменах – по моето извърших минимални интервенции както можете да видите:

В последният ден си взех и страничните капаци (Благодаря Стеф!) които вече имаха украса от Некронско писмо, а в последните часове на последният ден рязах маркучи, свързвах водни блокчета и като цяло – събирах първото си водно. И заради бързането направих само една снимка. На видеокартата.

А после дойде денят, и се отправихме на път. Приключенията и как за малко да не стигнем, няма да разказвам, ще кажа само че брах голям срам. Помпата по някаква причина бе издъхнала и притеснявайки се да не убия видео картата не пуснах компютъра. Също така и в бързане да го сглобя предната вечер бях залепил вентилатора за охлаждащия радиатор. Не много успешно при това. А и шасито се бе поостъргало красиво в багажника на колата.
И за капак – не носех фотоапарат.

И все пак, благодарeние на всички които заснеха Архиваря и организаторите на OMG сега можете да видите какво бях сътворил.



А след като се добрах отново вкъщи приготвих и малка демонстрация на това как изглежда (и работи) цялата система. Да, имаше какво още да се пипне.

Споменах ли вече че арогантно и самонадеяно работех по повече неща отколкото мога да завърша в срок?

Не успях разбира се, но дойде и време да обърна внимание на бронетранспортьора.
Основното тяло беше почти завършено, продължих със изработката на оръдейната кула и задната рампа.
Кулата нямаше функционални елементи, но не така бяха нещата с рампата. Тя трябваше да може да се отваря за да изваждам ако се налага същинската кутия за твърд диск. За щастие канона ми предостави лесни варианти. Разбира се вместо хидравлични цилиндри аз използвах обикновенни панти за шкаф.
Канона обаче не ми помогна особенно за избора на цвят, затова и след щателно изследване на работата на истински експерти с истински (мъъънички) модели нанесох приблизителното си виждане за камуфлажният модел и маркирах една-две идеи по задната рампа.


Доволен от резултата се заех с веригите.
Заех? силна дума, по-скоро започнах несигурно да опипвам почвата. Първоначално смятах да купя модел или играчка чиито и вериги да използвам. Но ударих на камък. Моделите са с фиксирани пропорции а моят е… доста над обичайните, играчките също се оказаха неоткриваеми, по някаква причина танковете явно не са популярни. В последвалият период на несигурност прехвърлих много идеи, всяка по-абсурдна от предишната. Докато накрая просто се сетих за очевидното. Наистина очевидно от моя гледна точка – два стари ангренажни ремъка търкалящи се в гаража.
И тогава вече наистина се заех с веригите. Точно както и в модел по канона, веригите заедно с корпусите им щяха да бъдат залепени за основното тяло. Трябваше само да ги изработя. Към всяка от вътрешните части (на практика обикновенна плоскост) заковах (точно така, с пирони) на стратегически позиции „ребра“ към които щях да залепя външната част (със всичките и декорации) и да закова „веригите“.
Резултата не беше толкова добър колкото очаквах, но залепвайки ги за основното тяло установих, че изглежда съвсем сносно. И предоволен от себе си собавих и малко от декоративните елементи.






С помощта на клещи обикновено използване за пробиване на дупки, от 1мм коматекс лист си направих „нитове“ и маркирах приблизителното им разположение.


Имах нова видео карта. Харесвах си Ati Radeon HD3780, но HD4770 откъдето и да го погледне човек си е по-добре. По-малка като размер, с по-малка консумация и по-производителна. Почти идеална. Почти.
Това което не се вписваше в картинката, беше как точно ще използвам текущото MCW60 водно блокче със нея. Оказа се, че отворите в картата за фабричният въздушен охладител, през които минават винтовете задържащи блокчето не са като на HD3780 или дори HD4870. Не. Като диаметър не се различават, но са по-близо една до друга.
Не смятах да се отказвам обаче от водното охлаждане за видеокартата си и в търсене на варианти попаднах на прекрасно написано от колега ръководство – http://www.ocforums.com/showthread.php?t=609174
Щастлив, че има все пак начин се заех да си набавя всичко необходимо. Знаех че няма да е лесно, в крайна сметка в държава използваща метричен стандарт аз търсех винтове и гайки в имперски.
Обиколих града, нагледах се на опулени продавачи (най много се блещеха на думата „дюйм“) и естествено не намерих нищо. За мое щастие обаче има ebay.com И на скромна цена + доставка получих така необходимите ми 6-32 x 1′ болтове и гайки.
Започнах да подготвям картата и разбрах че съм пропуснал още нещо. Картата си имаше съвсем прилично охлаждане за паметите с което не исках да се разделя. Обаче освен прилично, то беше и големичко, от страната на щуцерите имах 10-15мм високо алуминиево ребро с дебелина 2-3 милиметра. С помощта на верния дремел изрязах част от него, само толкова колкото да имам достъп до щуцерите.


Картата и така изглеждаше добре, но нямаше как да не я разкрася още. В ролята си на графичен изчислител сътворен от последователите на Машинният Бог бе немислимо да я оставя без съответните символи. Ако сте внимавали, несъмнено сте забелязали че при нужда от 3/4” болтове аз използвах 1”. Това беше съвсем умишлено, към частта от тях която стърчеше прикрепих леко пипнат имперски орел а за охлаждането на паметите изработих четири печата за чистота. В процеса на прикачването им обаче реших, че единият ще си отива по-добре със захранването и го преместих.


Върнах се към работата по бронетранспортьора. Трябваше да залепя нитовете по местата им. С помощта на малки капчици секундно лепило, карфица и пинсети залепих 554 от тях в рамките на един следобед.
С което си осигурих едномесечна принудителна почивка. Не знам дали заради неудобната поза която бях заел, дали заради това че оказах доста натиск на десният си лакът, но изгубих чувствителност в кутрето и безименниет пръст на дясната ръка за около две седмици. Оправих се едва след още две седмици нулево натоварване и лечение. При все че ме гложди съмнението че това ще се повтаря и в бъдеще. Знаете как е при повечето работещи с мишка и клавиатура, рано или късно повечето си докарват нещо.

Започнах отново работа с по-леки задачи. Кутията имаше нужда от сериен порт заради връзкатa с верния ми UPS. Имах съответната планка, но кабела естествено беше светъл и не подхождаше на черната кутия. Пробвах да го слиивна но разбрах че е невъзможна задача защото конекторирте бяха масивни а кабела широк. Позволих си малко работа с изолирбанд. Принципно съм против тези изпълнения, но в случая нямах голям избор а и смея да твърдя, че крайният резултат е съвсем задоволителен.
Другата простичка задача бе да поставя ключета на захранващите линии към инверторите за електролуминисцентният панел на лицето и лентите в горната и долна част на кутията. Не исках да светят постоянно (не знам колко е проектният им живот) а и както вече казах инвертора на лицевият панел имаше доста неприятно високочестотно свистене.


Оръдейната кула имаше нужда от доработване. Лепилото което използвах е доста силно и някои от по-нежниче части се бяха деформирали в процесана на съхнене. А на места и сглобките ми не бяха съвсем идеални и трябваше да бъдат попълнени. Използвах добре позната ми двукомпонентна пластелиноподобна субстанция, предпочитана от мен заради товя че е лесна за последваща обработка.


С изглаждането на основите на кулата, добавих и останалите и елементи. Налепих и оставащите части от основното тяло. Като за „десерт“ си оставих люка на механика-водач.
Както вероятно сте забелязали той е с проходен отвор. Това е защото там поставих оформено парче плексиглас което играе ролята на светлопровод за светодиода (индикатор за активност) на кутията за твърдият диск.




Върнах се към работата си по Архиваря. Трябваше да пипна само две неща за да бъде завършен.
Четеца за карти беше първи в списъка. На снимките от OMG можете да видите че той е изцяло в черно. Това е защото нямах време да добавя лентите с некронско писмо върху горната му плоча. Сега го направих.
Това което обаче не можете да видите е как точно е той застопорен стърчащ извън кутията.
Първоначално като временно решение просто го бях подпрял с парчета плексиглас, сега беше момента да го фиксирам перманентрно.
На първият кадър ще видите болтове и гайки. Мисля че е очевидно каква е системата, но ще го обясня все пак – развивам болтовете, те опират в кутията, гайките бутат четеца нагоре. Той не изскача със звучно „поп“ защото дъното на корпуса е с 5мм по-широко (във всички посоки) от отвора в кутията. Толкова просто.

Второто нещо беше пряко свързано с нежеланието ми да имам прозорец в страничния капак. Без прозорец за да проверявам за нивото на водата в резервоара (и опазил ме Машинният Бог – течове) трябва да изместя кутията. Тя тежи само около 15 килограма, но пък е неудобна за вдигане. А и съгласете се – местене и сваляне на капаци само заради един бърз поглед не си струва. Замислих какво мога да направя за да съм осведомен за нивото на водата и евентуални течове без да гледам и не можах да се сетя за приемлив и бърз като реалицация начин който да покрие и двете изисквания. Затова и се върнах обратно към началото – реших все пак да проверявам с поглед. Индиректно.
С помощта на малка и скромна (350К) уебкамера монтирана вътре в кутията и свързана към USB изводите на дъното.

Дойде ред да направя и мултилазера за кулата. При него място за креативност нямаше, всичко се изпълни по канон. С помощта на излишни химикалки и моливи предимно. За голямата антена на кулата изпозвах игла от комплект за презареждане на мастилници.
След това се заех да направя и тежък болтер. Болтера освен декоративна функция имаше и практична. Без да се отклонявам от това как трябваше да изглежда подмених нефункционална част с бутон с който да включвам/изключвам кутията.
Изрязах и дупка в задната част на корпуса през която да прекарам кабелите за данни и захранване за кутията.



След два опита за „battle damage” който всъщност целяха да прикрият малко гадни дефекти бях готов да се заема с последната фаза – боядисването. От опит знех че светлата основа не е добра идея и затова реших да използвaм сив спрей за основа. Никога вече „Cosmos”. И преди съм имал проблеми с техните спрейове но този път наистина се ядосах. Не само че не покриваше добре ами и се стичаше като за световно.

Както и да е. След като имах нещо като сива основа се заех да нанасям цвета с акрилни бои.
Отказах се от ярки комбинации, и заложих на доброто старо съчетание от зелено и кафяво.
След три слоя от всеки цвят спрях. Вярно е, че тук-там можете да видите несъвършенства, мога и аз. И когато ги забележа ги коригирам.


Разпечатах на самозалепващо хартиено фолио емблемата на полка, Имперският орел и малко от другите често използвани от имперската гвардия символи. На плотер от бяло фолио си изрязах два надписа „Gloriae Ad Imperium”и 65/3.
„Gloriae Ad Imperium” е на латински и се превежда обще взето като „Слава на Империума“, стори ми се много уместно да го използвам, по не една причина. По-запозначите с военните доктрини знаят за напредването на пехотата под прикритието на бронирана техника, а любителите на историята няма как да не са виждали бронирани машини от всички периоди с мотивиращи или демотивиращи послания по тях. Изборът на латински за посланието, без да се впускам в пространно и изчерпателно обяснение относно разговорните езици в империума е следният – от говорените в империума три езика (High Gothic, Low Gothic и Lingua Technis), High Gothic е този който звучи като леко развален латински (според официалните източници).
65/3 има съвсем простично обяснение. Едно на ръка че всяка бойна част има някакъв номер, второ – всяка машина също. В случая това е точният брой на нитовете които залепих. 653.


Последен етап. Изведох удължения за светодиода и бутона от платката на кутията за диск. Оказа се че по някаква причина бутона в тежкия болтер не функционира. Е, какво да се прави. Всичко беше вече залепено на място. На последният кадър по-горе можете да видите, че изведох друг на задната рампа. Избрах го и по-къс за да не може да бъде натиснат случайно.
Благодарение на него, новичкият 1TB диск изгря и заработи в новият си дом.

Ами изглежда това е всичко. Направих си две чудесни кутии – За компютър и външен твърд диск. Радвам им се защото са именно това което исках да бъдат. Отне ми доста време, и с ръка на сърцето признавам че ако не бяха някои срокове можеше да отнеме и повече… Явно нагласата ми е такава независимо бих ли си признал доброволно или не.