Обичате ли музика?

Аз – да. Ще ми се да кажа – във всичките и форми, но не е факт. И все пак вкусовете ми са много широкоспектърни. Малко по-изразена слабост обаче имам към чистата музика – без вокали. Дори когато оригиналната мелодия е обвързана със.

Музикалните кутии ми допадат точно поради това. Е, ок и защото преработват мелодията от оригиналните инструменти към различна форма която все пак е разпознаваема.

Имат обаче един проблем – независимо какъв е механизма на възпроизвеждане свирят само една мелодия. Това не ми допада.

Затова и реших да си направя такава която свири повече. Много повече.

И така – започваме с кутията – съвсем обикновена от шперплат.

Разглобявам я малко като изваждам осите на пантите. “Магията” ще се крие в капака.

И ще се захранва с помощта на магнитен кабел (micro b). Мда, няма магия. Очевидно ще е намесена електроника.

Крайната цел е да имам кутия която на пръв поглед (стига да не е особено критичен) да изглежда като обикновена музикална кутия. Това означава като минимум да започва да изпълнява мелодия когато се отвори капака и да спира при затваряне. Затова и монтирам ключе в нея. Има много други начини – оптични датчици, магнитни, и т.н. Този е най-лесен. Надежден и траен.

Капак в капака. За да се скрие “механизма”. Избирам да си помогна с 3Д принтирани детайли и двукомпонентно лепило. Притискането на детайлите се извършва от пособие което е кръстено на яка група. “Пособие” е щедро определение за лакиран и надписан бетонен цилиндър но ми допада.

Първоначално смятах декоративния капак да се защипва , но в последствие смених концепцията. Защото счупих някои дребни детайли. Нормално, прекалено дребни ги бях направил така или иначе. Сложих малки неодимови магнити (1х2мм) които го фиксират прекрасно.

И се заех с байцване на кутията. Не съм почитател на светлата дървесина, предпочитам по-тъмните тонове.

Добавям още 3Д принтираните части които разбира се следва да се боядисат, за да поддържаме илюзията. Която ще се подхранва от миниатюрно говорителче и mp3 плеър. И батерия, скромна като размер и капацитет но предостатъчна. А и ключето в капака гарантира, че от нея няма да се консумира нищо докато той е затворен.

Няма как да е по- просто. Плейъра започва да свири при отваряне на капака като музиката чете от micro sd карта с достатъчно капацитет за да имам 86 (засега) мелодии. Мелодиите се сменят автоматично или чрез малкото прозрачно паралелепипедче – “при поискване” (свързано към изводите за next track на плейъра). Което е същото като това което е монтирано в Тардис-а.

Това е то, в основни линии. Малко безцветен лак, подложка от филц за дъното и кутията е готова.

Смятам да добавям още мелодии. Забавно е. Ако си падате по музикални кутии този Youtube канал е страхотен източник. Няма как да не го спомена, около 2/3 от тези 86 дойдоха от там.

Времето лети когато човек се забавлява.