Времето си минава и неизбежно техниката остарява. Не че имам големи оплаквания към външният си твърд диск, но все пак от няколко години ме човъркаше отвътре желанието да го ъпгрейдна някак към пълноценен NAS.
Което е задача нелека предвид кутията която го помещава.

Но за мой късмет един точно определен модел (Zyxel NSA310S) се оказа със значително занижена цена по време на лудостта наричана “черен петък”.
Е какво следва е ясно, извадих “сърцето” на системата за архив.

Удивително как се набива прахът навсякъде дори когато чисти човек редовно. От друга страна вентилаторите само помагат за това.

NAS кутията по спецификация трябваше да пасне абсолютно идеално, до част от милиметъра в корпуса на Химерата, но разбира се никой не беше описал гумените крачета.

След като удивително здравото лепило което ги държеше на място се предаде нещата си дойдоха на място много бързо.

Първоначално мислех да оставя кутията както е.

Но размислих, все пак кабелите е по-удобно да се подведат под нея, а и допълнителното разстояние ще облекчи до известна степен охлаждането. Двете простички пенопластови подложки са достатъчно ефикасно решение.

Леко неприятен момент е, че индикаторите на новата кутия няма да са лесно видими, което означава, че за момента се налага да се простя с мигащият светодиод който бе едновременно индикатор за това, че кутията е включена и за активността на твърдия диск. Не ми се иска да пипам по нея докато е в гаранция, но благодарение на това че има два USB порта, в този който се намира на задния панел мога да включа светодиод който да свети постоянно като индикация за вкл./изкл. състояние.

И така Химерата ми продължава вярната си служба, да му се не знае, NAS-a бил хубаво нещо…