Подариха ми един през 2018-та. Под формата на USB хъб със откровено посредствено качество на материалите и скорост на работа.

Но пък не това радва един фен нали? Или поне ме радваше докато няколко месеца по-късно спря да работи като хъб.

Но пък като работеше… всеки път ме караше да се усмихвам.

Зарязах го. Буквално и образно. Буквално – защото му отрязах USB кабела, образно – натиках го в библиотеката да служи за разделител между четените и нечетените книги.

Което не значи, разбира се, че съм го забравил съвсем. Не, подсъзнанието ми е активно и от време на време предлага интересни решения. Докато е бил отворен за изрязването на кабела очевидно съм регистрирал нещо в схемите и това разбира се изплува на повърхността в удобен момент. Ок, ок, нека видим какво става тук.

Аха! Умрелия хъб не е отговорен за светлинните и звукови ефекти! Само подава 5В напрежение съм друга платка.

А тя си има и бутон който да демонстрира тези ефекти! Добре, добре, ако свържа тогава едно от тези в паралел…

А, да тъй като хъба изчезва, няма да е зле да се запушат отворите които остават след него. Повечето, от един от тях ще зареждам батерията. Магнитен кабел! Голяма част от устройствата които ползвам са адаптирани към тази екосистема.

Батерията има ниско ниво на саморазряд. Въпреки това – добавям едно ключе на дъното. Когато е натиснато – връзката е прекъсната, няма вариант в който от нея да се консумира и наноампер. За да работи – Тардисът трябва да е във въздуха.

И така – да видим, поема ли заряд?

Да. Индикатора на зарядната платка е червен, но не е болка за умиране. Време за боя. Macragge blue & Nuln Oil. Става.

Последвани от демонстрация. Ок, ок, реално демото е от преди боядисването, не, че има значение – работи.

Обратно при книгите тогава. Докато не си насмогна на четенето ще ги делиш, после… после си е за после, да стигнем до там. Като неактивна буца пластмаса ги дели с години а сега вече имаш ефекти! Не виждам причина за притеснение.