Luger P08 и Mauser C96 са легенди. Ценно притежание за всяка колекция, няма две мнения по въпроса.

Но оригиналите въпреки завидните количества в които са произвеждани, далеч не са достъпни за всеки.
Не е въпрос само на цена и разрешителни, аз лично не бих стрелял с оръжие което е произведено преди да се родят дядовците ми.
И то не от съображения свързани с безопасността, германците са изключителни инженери, нямам съмнения относно надеждността.
Какво тогава остава за човек който иска да ги притежава и използва?

Копия. Реалистични по форма, аналогични по тегло, идентични по действие въздушни копия.
Нацията създала оригиналите не забравя лесно легендите, а и от чисто бизнес ориентиран интерес има печалба в това да се произвеждат въздушни пистолети за които не е нужно разрешително.

Luger P08 е бил на въоръжение в българската армия и полиция и в това му качество е двойно по-ценен за колекционер който се занимава и с възстановки. С изцяло метално тяло, лесно би добил изтърканият вид на пистолет използван от офицер в четири войни.

Но за да заприлича на пистолет от началото на 20 век има нужда от още малко доработка.
Първият детайл са чирените. Копието е с черни пластмасови, които са добра имитация на бакелитовите използвани в късните модели произвеждани около втората световна война.

Изработката на дървени не ми е по силите, но пък имам опит с боите. Скромен, но все пак опит.
Основата е две ръце ярко тъмно кафяво последвана от вариации на тема изгорена умбра, изгорена сиена, ван дайк кафяво и една идея алено червено.
Всичко това запечатано разбира се с безцветен акрилен лак.
Резултатът не е ужасно впечатляващ, но дори в този им вида са по-добри от черна пластмаса.


Вторият детайл са надписите. Копието бидейки репродукция на германският оригинал е с надписи на немски. Няма как да нанеса на него нито монограм върху затвора, нито българското “Oгънъ”, вместо немското “Gesichert”, но поне мога да го маркирам като подобава с бяла боя.

Добавяйки истински кобур в сместа е довършителният щрих по пътя на копието към офицерски пистолет, и честно казано, резултата ми допада.

C96 доколкото аз знам не е приеман официално на въоръжение в България. Което не го прави по-малко красив и желан от мен.

Проблемът на копието е, че по незнайна причина производителят е направил тялото отчайващо пластмасово. Определено не е заради тегло, защото сега пистолета тежи под 850 грама напълно зареден което е далеч под нормалното тегло на оригинала. Важните възли неизбежно са метални, но корпуса и външните части на пълнителя са пластмаса.
Принципно, това не е трагедия, материала е с добро качество, но пластмасата има един недостатък – стои винаги черна. Това е проблем, защото е невъзможно да се изтрие така както оксидацията се изтрива от истинска метална част.

Затова с помощта на проста техника на боядисване която е позната като “суха четка” го “метализирах”.


Това вече е друга работа.