Преди години във връзка с проект който така и не завърших, реших да се запозная обстойно с геометрията на обелиска. Задача лесна както се оказа, въпрос на две пирамиди.

Придобитата тогава информация реших да използвам сега за да превърна една безлична 7 dbi 2.4GHz wi-fi антена в нещо по-приятно за гледане.

Но първо за геометрията на обелиска.
Типичният обелиск се състои от две пирамиди. Нормална четиристранна пирамида която е върха и пресечена четиристранна която е тялото.
Дали съществува идеал за обелиск не знам, никога не ме е интересувало, но има идеални според мен пропорции. Спазвайки които се получава съвсем сносно нещо.
Според мен, за среден по височина обелиск, пресечената пирамида за основа трябва да има страна с форма на равнобедрен трапец, с долна основа х, височина 3х и горна основа от 2/3х. Традиционният обелиск обаче е доста по-висок и по груби сметки при стойности от х и 2/3х на долната и горната основа, височината може да варира между 7,5х и 10х.
Също така нормалната според мен пирамида за връх следва да е със страна от равнобедрен триъгълник с основа х (равна на горната страна на трапеца) и височина 0,7х, но в реално съществуващите в света обелиски височината на триъгълника може да бъде 1,5х и повече.

Разчертавайки съответните строго изчислени форми и добавяйки египетски мотиви на вкус с помощта на плотер имах шаблони за изрязване на всичко необходимо от пенопласт.

След скосяване на 45° на страните на триъгълниците с помощта на няколко парченца хартиено тиксо за задържане и PVC лепило горната пирамида е оформена.


По същия начин оформям и залепвам и пресечената пирамида с единствената разлика, че при нея се скосяват на 45° всички страни на трапеците от които е изградена.
Изсъхнали достатъчно, двете пирамиди благодарение на това скосяване си пасват идеално. Капачката на дъното на обелиска – също.


Следващата стъпка е гравирането на египетските мотиви. Досега всичко което съм “гравирал”, всъщност е било изрязвано с макетно ножче. Което предвид факта, че е правено в пенопласт е лесно и бързо, но по-трудоемко около фините детайли. Затова този път използвах машинка за гравиране.

С което грубата работа е приключена, остава само да се загладят ръбовете на няколко последователни етапа със все по-фина шкурка. Благодарение на pvc частиците в лепилото след свалянето на грубият ръб структурата която се открива е еднородна.

Мислих доста за основният цвят, но тъй като нямам за цел да убеждавам който и да е, че обелиска е издялан от камък се отказах от светли цветове и опити за реалистична имитация на повърхност.
Добавяйки в разсъжденията и желанието ми мотивите да изпъкват се спрях на лесен за постигане черен матов фон.

Гравираните мотиви запълних с два слоя акрилна боя с цвят “бронз” и запечатах целият обелиск с мат лак. Мат лакът промени малко отенъка на бронзовия цвят, но не до степен да е дразнещо, боята все още има съвсем приличен “метален” вид, без всъщност да съдържа метални частици. Което е хубаво защото поставянето на метал около антената дори в такова неголямо количество неминуемо ще повлияе на диаграмата на излъчване.

Антената се монтира в новият си корпус с 8 винта, 4 прикрепящи я към капачката и 4 които прикрепват капачката към основното тяло.

В крайна сметка резултата намирам за напълно задоволителен. Антената си работи така добре както и преди, разликата е, че сега е по-приятна за гледане. Това и исках.