Първия ми личен модем (Acorp 33600 PCI) далеч далеч не беше от зората на технологията. Вторият, още по-малко – външен Acorp 56000. Но пък той беше по-приятен за гледане, маса “лампички” и обтекаема форма…
Та от носталгия предимно реших да се сдобия отново с такъв, след като моя подарих преди 10-на години.
Не за да го ползвам като модем обаче.
Ползвам няколко външни твърди диска за съхранение на различни работи. На един от тях даже му направих по-специална кутия.
И реших, че искам още една. Точно така, от модема направена.
Поне що се отнася до корпус, не съм толкова гениален, че да накарам модема да заработи като кутия за твърд диск с оригиналната си електроника.
Но пък с помощта на мъничката USB<=>Sata платка от евтина кутия за 2,5″ диск е лесно.
Първата стъпка към крайната цел е разглобяване и премахване на повечето компоненти от горната част на платката.
Чиповете бяха най-трудни, но е нормално при положение, че не със станция за горещ въздух работя.
Монтажните отвори за диска определих с помощта на един от макетните мъртъвци.
И се замислих за това как паметта понякога ни подвежда. Мога да се закълна, че моят модем имаше зелени светодиоди. А този е с червени.
Искам да имам индикация за трансфер, за която е нужен само един светодиод. Но пък ми се ще и да изглежда повече или по-малко като работещ модем – значи повече.
А колко точно? Ами 4 ми стигат. PWR (Power), MR (Modem Ready), TD (Transmit data) и RD (Receive data). За да е още по-приятно за окото TD е свързан на мястото на светодиода от USB<=>Sata платката и ще показва с мигането си реалния трансфер от и към твърдия диск а RD е обикновен мигащ светодиод.
Всичко това след като ги сменя със зелени разбира се.
USB<=>Sata платката предпочитам да свържа със минимално количество спойки, някой ден може да я подменя със USB 3.0.
Първоначално смятах да използвам входа на телефонната линия, но намерих между насипните неща и срязан Usb кабел и 25-пинов конектор с пожълтяла от времето пластмаса…
Преди финалния монтаж набързо изрязах 4 силиконови шайби, целта им е едновременно да гасят донякъде вибрациите и да повдигнат диска леко над платката. Почистена е достатъчно добре за да не се притеснявам, че нещо ще направи контакт с електрониката на твърдия диск, но пък и малко въздух да може да минава под диска не е излишно.
Новите зелени светодиоди са една идея по-ярки от старите, което налага да се ограничи с черна боя донякъде светлината през светопровода.
Сглобен и работещ. Точно каквото исках.
Е, да, мигането на TD не е като на оригинала, но си го бива.
А ако включа в него телефонен кабел и захранващ адаптор единственото което ще издаде новата му природа ще бъде липсата на характерната “песен” при свързване. Жалко наистина, винаги съм харесвал звука на свързващ се модем.