Събитията от 1903 довели до краткотрайното същесттвуване на Странджанската република са интересен и в много отношения важен момент в Българската история.
Но тъй като не съм историк не само, че нямам познанията, но ми липсва и желание да разнищвам събития със 110 годишна давност.
Не ми липсва обаче материал от тазгодишните събития.

За втори път ми попада снимка за която гласовете твърдят, че не изглежда правилно. Че е направена на правилното място, но в грешното време.


Дърветата са правилни, къщата е правилна, хората на преден план са с правилните дрехи, но не и тези на заден, както и ван-а и ГАЗ-ката.
Все пак ми е спестена доста работа. Ретуширането във фотошоп е много по-лесно от това което се е налагало да правят през 1903. Що се отнася до фотографията.
За отстояването на национални идеали чрез въоръжена борба е ясно, и днес е общо взето същото – трудно, неблагодарно и се умира от него.

Но не във нафотошопянето (ама и дума) е проблема. Снимката все още е грешна защото е цифрова. За да бъде правилна трябва да бъде на хартия и годините и да си личат.
Което не е пробем ако поне веднъж го е правил човек.

Чай или кафе. Това са лесните избори за подръчно състаряване на хартия. Чаят не е моят избор защото предпочитам определен плодов вид с ясно изразен червен цвят. Но дори това да не беше така, принципно харесвам чай за тънка хартия защото цвета след него не е толкова силно изразен както при кафето. А и в конкретният случай поради това, че се печата на картия подобна на фотохартия има нужда от по-силен оцветител.

Апропо – никакви мастилени принтери нямат място тук. Защото се работи с топла вода и разтворимо кафе. Минута-две в течността последвани от съхнене върху гланцирана хартия дават общо взето чудесен резултат. Ако се прекали с кисненето бързо топване в чиста вода помага.
За “автентичност” мачкам произволен ъгъл на снимката. Преди оцветяването. Ако го направя след – хартията която ще се покаже под нарушения слой си е бяла (което е нормално – не е стара).

И последният детайл – драскотини от неправилно съхранение. Има предостатъчно филтри във програмите които могат да нанесат такива, но посто не са като истинските. Всяка бетонна или циментова повърхност която не е прекалено фина върши работа. Не се изисква много, притисната с лице към повърхността снимката се потърква с много лек натиск един-два пъти и готово.


Сравнени една до друга, разликата между необработена и обработена е очевидна.

И ако човек не е виждал оригинала би могъл да повярва, че снимката е стара. Може би не и от преди 110 години, но определено – стара.