През 1992-та прочетох сборникът разкази “Четири след Полунощ” на Стивън Кинг.
Не ми хареса. Както и всичко негово което бях прочел преди това, както и всичко което прочетох след това.
А прочетох почти всичко което е написал. Преведено или не.
Това което остави трайна за мен следа обаче беше едно простичко изречение от разказа “Слънчевото куче”.
Бързата кафява лисица прескочи мързеливото куче.

Озадачи ме веднага. Обяснението не струваше. “често се използва като пример в граматиката на английския език”.
Как точно? Защо? Как изглежда в оригинал?!? Преводачите нямаха чак такава вина. Нямаше как да да го оставят в оригинал, така де – можеха ама щеше да стане още по-голяма каша. Намирисваща на половин страница бележки под линия.

Затова си го и разнищих сам. По стечение на обстоятелствата скоро и у дома вече имаше “персонален” компютър. Та, изучавайки и него и английския език паралелно, започнах да разбирам по-добре.
The quick brown fox jumps over the lazy dog както бе в оригинал се оказа панграма. Крайно интересно.

Първата българска на която попаднах около 1995 беше – Хълцащ, Гроздьо Помашки се юрна незабавно по пътя след чуждата тайфа. Дълго време използвах нея защото в сравнение с другите, макар и по-дълга звучеше по-добре. Докато попаднах на – За миг бях в чужд, скърцащ плюшен фотьойл, с която си паснахме още по-добре.

А наскоро се оказа че имам достъп до количества и количества мъртви клавиатури. Повече от колкото са ми нужни за да заменя всички разтопени клавиши, унищожени механизми, изкъртени скоби, и скъсани гумички. И реших да си направя нещо красиво. The quick brown fox jumps over the lazy dog е с мен от 25 години. По стечение на обстоятелствата, поне веднъж седмично го изписвам, дори през няколко различни професии.

Детайлите са по изработването са тривиални, кабърчета и секундно лепило, покрит с филц пенопласт и рамка за снимки. Лесно и просто.

Резултатът е прекрасен. Технически, не мога да го прочета, веднъж окачен на стената, но няма значение.
Не е възможно да излича изречението от главата си.