Тръба стърчи от моята стена, на неудобна височина.
Не ‘щото съм висок аз сантиметри сто и два
а ‘щото ми е там леглото във което спя.

Кой гений на инженерно-архитектурната мисъл е решил, че тръба за газ на височина около 92 сантиметра на абсолютно нелогично място за този апартамент е добро решение не знам.

Знам обаче, че пречи на моите виждания за вътрешна архитектура и спокоен сън.
Не че ще спя на нея. Но леглото ми е точно под нея. Да се будя всеки ден и първото което виждам да е стърчаща от стената тръба, която дори не върши нищо (точно така – по нея дори не е пусната газ) е сигурен начин да бъда докаран до лудост.
Освен ако… Мда, идейния архив услужливо предложи отлежала идея.

Мултифункционална дървена греда, която с лекота ще изпълнява няколко функции:

• Прикриване на тръбата
• Нощна лампа
• Рафтче за лекарства/книги/телефон
• Удобен контакт

Остава да си я изработя. Щото не ги продават готови. Все още.

И така – отрязването по размер е лесната част. Последвано от полиране с машина.

После бавно и внимателно издълбах канал за светодиодната лента която ще ми свети докато чета по нощите.

Изключае гредата останалите части са все дребни, скучни и леснодостъпни. Контакт, кабел, ключе, клеми, дюбели, куки и 12В адаптор за осветлението. Скууука…

Интересното идва със дълбаенето на гредата. Точните размери са от голямо значение. Всяко парченце дърво махнато по погрешка е незаменимо.
Затова основната част от отворите оставих малко по-малки, разширявайки ги до точни размери с помощта на длето.

Със същото длето в гърба направих канал за кабела който ще захранва адаптера и допълнителния контакт. Идеята е все пак гредата да прилепва към стената. Което няма как да стане, разбира се. Стената (има си хас) е крива. Не е ужасно крива, но достатъчно за да не прилепва гредата към нея абсолютно плътно.

И ударих греда. Образно казано.
Реално се натъкнах на пречка – никой от инструментите ми не бе в състояние да издълбае гредата на мястото в което трябва да се скрие тръбата.
Една колонна бормашина по-късно обаче и всичко е ок.

В сравнение с непосилната задача която ме чакаше без нея, оформянето на планки за закачане е песен.

А съм и благодарен че тръбата се спуска от тавана. Ако беше в хоризонтал, щях да се озоря с отворите за дюбели и куки.

Малко почистване и отвори за окабеляване и лакирах гредата. Избрах си абсолютно прозрачен лак (или поне така си мислех). Има лек жълт отенък, но запечата прекрасно и открои естествената шарка на така или иначе доста светлото дърво.

И окабеляването започна. Захранена от 220В гредата има изведен на по-удобно място контакт (този в стената остава зад леглото) и адаптор за 12В който захранва осветлението.
Адаптора е със половината си корпус за да се събере по-лесно в по-малко място. А захранването му е прекъснато с ключе за по-лесно управление на лампата.

Заключителният щрих беше капачето за отделението за клемите и ключето. Парче пенопласт, и малко боя – нищо екстравагантно.

Пробното окачване се оказа и финално.

Ок, това вече е нещо което ми допада.
Никакви тръби, хубава силна светлина и място на което да си зареждам телефона и нареждам дреболии.