Преди около 5 години направих един фенер. Което само по себе си е добре, хубаво е да се създават разни работи. Проблемът обаче се корени в това, че имах повече от един избор за фенер който да направя. В конкретната ситуация направих абсолютно правилен избор, което по никакъв начин разбира се не означава, че въпроса бе приключен. Упорито загнезден в подсъзнанието ми остана проекта за втория избран фенер.
В резултат на което през тези години накупих немалко соларни фенери с различни форми и размери.

Не че се оплаквам, все ще намеря какво да ги правя. Сега когато вече имам този който искам.
Но струва ми се започнах доста объркано. Нека видим дали ще се получи да обясня.

Това е фенер. На континента Калимдор във региона Уинтърспринг около Евърлуук е провесен на доста места.


Свети. Красив е. Искам такъв. Значи трябва да си го направя.
Обаче да опъвам кабели и да го захранвам от мрежата не искам. Значи – соларен.
Не искам и да е голям и тежък. Значи основните материали ще са пенопласти и пластмаси.
Тогава да се захващам.

Горната и долната основни плочи ще са от 15мм пенопласт.

Реже се лесно с макетен нож, за няма и 3 минути се оформят и двата шестоъгълника.

Тялото на фенера в което са панела, електрониката и батерията ще влиза в горният, по-малък от двата.
Фреза нямам, но не ме мързи – с мъничката дрелка и свредло което обикновено използвам за печатни платки направих пълен кръг по периферията на отвора.
Техника пипкава и груба, но ефективна, няколко ряза с макетен нож по-късно и отвора е налице.

Безспорно грозноват, но това му е хубавото на пенопласта подчинява се едва ли не на концентрирани помисли.
Така де – “Обработва се с минимално усилие”. Или още 2-3 минути с шкурка около Р150.

Фенера си пасва на мястото идеално.

Обаче всичко е все още ръбато нали? Шестоъгълно – да, но не и с плавен преход както е оригинала. Но лесно се изшкурква.
Е, тази част трябва да приемете на доверие. Снимки от процеса няма, защото при свалянето на толкова пенопласт се вдига доста прах. Ситен и полепващ по всичко. Дори след почистване внимателно си личи по тялото на фенера колко е останал. Последното което ми трябва е обектив пълен с тази гадост.

Поансон? Е, сигурно е правилно, кой го знае. Този инструмент аз познавам като замба. И с две такива с различен диаметър направих декорацията по долната плоча. Но не и по горната.

Монолитно тяло на фенера да направя не съм си помислял сериозно. Аргументите “против” са повече отколкото “за”. Основно – достъпа до електрониката на фенера и боядисването. Затова ще е от две части, улеснени от факта, че той и в оригинал си е от толкова. Механизма за заключване една към друга е прост и достатъчно надежден. Преди да отрежа обаче плексигласовата долна част трябва ми само едно допълнителна пенопластова подложка. Със форма странна на пръв поглед, но неизбежна предвид желаният краен резултат.

И PVC лепило, щедро положено за да попълни всяка възможна кухина между оребреният плексигласов пръстен и подложката.

Продължавайки изграждането на долната част, с лепилото фиксирах и трите основни стени. 4мм пенопласт, позиционирани в основата по размер, държани в горният край от странната подложка.
Харесвам го това лепило, бързо стяга и защото има PVC частици в него връзката е много здрава.

А щом по вътрешната част освен едно легло в центъра на плочата не остана какво да се прави – боядисах със сребриста акрилна боя. Защо сребриста? За да отразява колкото може повече, все пак тези фенери имат за източник на светлина един единствен светодиод. И то не дифузен.

Фенера за да е правдиво отражение на самия себе си трябва да има и гравюри по стените и дъното. Ама аз не съм машина, не мога три еднакви да направя. Затова доколкото можах мотива пресъздадох, най-вече с дъното си поиграх.

Смятам че се получи доста прилично.

Да правя нещата последователно не ми се получава лесно. Начертах си чайник. И го разпечатах.

Добре де, не точно чайник, но прилича. А всъщност са “рогцата” на горната плоча.

Чайника не покрива на 100% “рогчето”, обаче за елементарното клинче което го допълва смисъл от снимки няма.
Мразя го това лепило, толкова е силно че 1мм пенопласта се деформира безобразно.

Малко двукомпонентно лепило вместо кит лесно попълва деформациите. А се сваля с шкурка лесно.
Всъщност май даже по-добре се получи така. Сега връхчетата са по-остри и твърди.

“Стъклата” са наред. 0,8 или 1мм така и не запомних колко е дебел този полиетилен терефталат.
За фенера не е от значение, но не само фенери правя с него. Благ материал, лесен за обработка и не се плаши от разнообразни метеорологични условия.
Малко зелена боя за стъкло от вътрешната страна решава въпроса с цвета.

Обратно горе, след добавянето на декоративни кръгове идентични с тези от долната плоча остана само да се боядиса.
Две ръце черно за основа. И две кафяво отгоре. И още една черно със суха четка. За да прилича доколкото съм способен да го накарам на дърво.

Боята за стъкло съхне много бавно. Търпение не ми липсва, шарката на стъклата е еднаква и със шаблон я прехвърлих и на трите.

Помните ли леглото в долната плоча? То е за светопровода.
Който трябва да е цилиндър. Изработен от правоъгълно парче без помощта на струг.
Не е толкова сложно, реже се правоъгълника до квадрат. Заоблят се ръбовете грубо с дремел и единият край се подготвя за да влезе в патронника на дрелка.
С едната ръка държиш дрелката с другата парче едра шкурка около квадрата. За предпочитане с дебела ръкавица.
И без фотоапарат. Отново заради много и ситен прах. Резултата обаче е неоспорим.

Подрязваме до нужната дължина и лепим. Бърза проба? Ах, че хубаво.

Залепвам и “стъклата”. Хартиеното тиксо е заради боята която предстои да бъде нанесена.

Схемата е непроменена, 2 черно основа, 2 кафяво и 1 черно със суха четка. Хубаво или не, поне е еднакво със горното.

И в този момент се удрям по челото. А как да му се не знае ще виси този фенер при положение, че на централна позиция има квадратен стъклен панел?
В оригинал има една верига, но тук няма начин да стане така. Не може и с три. Добре че все пак мястото стига за четири от най-малките халки които успявам да намеря.
Естествено, няма как да са с цвета на верижката с която разполагам, ‘що да е лесно. Ура за течната оксидация, спасява положението отново.

Завършен е фенера, чудничко. Сега остава и да го закача някъде. Оригиналната “стойка” ми харесва, но такова нещо не мога да изработя. А и е светла. Безспорно на снежния пейзаж си е на място, при мен сняг обаче няма почти никога. Дърво тогава. Не истинско разбира се. 10мм пенопласт с малко гравюри и боя.

7 без 10 е ставаме рано. Радиоточка имам си само, живот здравословен и поглед безумен.
Закачам го на място почти по изгрев слънце. И чакам да се стъмни отново.

Giddy as a schoolgirl, ето това съм. И затова спирам да купувам соларни фенери. Имам си идеалният.